|
Имало нявга шестима
индуси,
Склонни със знания да пълнят ума си,
Слонът да видят веднъж те решили,
(При това незрящи всичките били),
Та да може всеки с наблюдение
Да направи свое заключение.
При
слона първият отишъл
Дъх стаил, та чак не дишал,
Ръце опрял на страната му здрава
И силно закрещял в забрава:
„О, господи, но този слон огромен
На стена висока е подобен!".
Вторият на слона бивника
напипал,
Сепнал се и възбудено извикал:
"Какво е туй, заострено и гладко,
Тъй обло е и се не среща рядко?
Кой тук ще може да отрича,
Този слон на копие прилича".
Приближил се третият навреме
И случило се в ръце си да поеме
Хобота слонски в движение.
Изрекъл той, макар и с напрежение:
"О, виждам аз, очевидно е съвсем,
Изглежда слонът като змия за мен".
Ръката жадна четвъртият
прострял
Около коляното на слона се подпрял
"Ах колко чудно, че това четириного
Животно е, а подобно е тъй много”,
Промълвил той - „на растение.
Като дърво е слонът, без съмнение”.
Случил да докосне петият ухото
“И най-слепият би видял това, защото
То тъй ясно е на що тоз слон прилича
И никой туй не може да отрича”
„Господи”, добавил той, - „Това ли било?
Та слонът е еднакъв със ветрило”.
Шестият съвсем не се
забавил
Край четириногото с ръце зашарил,
Когато, хващайки се за живата опашка,
Която слонът размахвал като шашка,
На другите продумал ”Хей, мъже,
наподобява слонът на въже!”
След
туй голямо изумление
Спорили дълго с настървение,
Всеки със собственото свое мнение
Уверен в правотата си и без съмнение.
А всеки бил е прав в своето определение,
Но всички били в грешка в заключение!
Тъй често в сблъсък с проблемите
Опитваме се да бъдем като "големите",
Да ги решаваме и бързо и успешно
А вместо туй, като слепци погрешно
За въже уверено опашката приемаме
И всички минуси за нас с другите поемаме.
(Свободен превод на поемата на
John Godfrey Saxe (1816-1887),
написана по древна индийска басня)
| 
